КРЪВОХРАЧЕНЕ (Haemortoe, Haemortysis)

Кръвохраченето е чест симптом при редица заболявания на дихателната система. Установяването му изисква задълбочено издирване на причините, които го предизвикват. По-обилното кръвохрачене — Haemortoe, се дължи на увреждане целостта на белодробен кръвоносен съд. Малките, незначителните кръвохрачения под форма на примес от жилки и точки кръв в храчките — Haemortysis, настъпват обикновено per diapedesin. Обилното хемоптое се предхожда от усещане на топла вълна, разпространяваща се от дълбочината на гърдите към трахеята и гърлото. Веднага след това се появява дразнеща кашлица, с която започва изхрачване на аленочервена, пенеста кръв. Кръвохраченето може да е в различно количество и да продължава различно време.

КРЪВОХРАЧЕНЕ Лечение

КРЪВОХРАЧЕНЕ Лечение

Тъмнокафеникавите храчки са признак, че белодробното кървене е спряло или че се отхрачва по- дълго задържана кръв. Рядко тежки белодробни хеморагии са непосредствена причина за смърт.
Кръвохрачене се среща при многобройни заболявания на дихателните органи: белодробна туберкулоза, бронхиектазии, бронхиален карцином, остри пневмонии, бронхиален аденом, белодробен инфаркт, ехинокок, пневмосклерози, пневмомикози и др.
При белодробна туберкулоза кръвохраченето може да бъде ранен симптом. То е незначително и настъпва per diapedesin. Обилни и опасни могат да бъдат кръвоизливите при кавернозната туберкулоза. Пробив на казеозен лимфен възел в бронхиалния лумен може също да причини кръвохрачене, чийто произход се установява трудно, ако липсват характерни рентгенови признаци. След боледуване от туберкулоза с последваща цироза на белите дробове могат да се наблюдават рецидивиращи кръвохрачения, без това да е признак за активност на туберкулозния процес.
Кръвохраченето е чест симптом при бронхиектазиите и бронхиектазната болест. Явява се под формата на периодични хемоптизи или като изразено хемоптое. Диагностични трудности
Предизват рецидивиращите кръвохрачения.
Малки, но повтарящи се кръвохрачения дава бронхиалният карцином. Той се среща по-често при мъже, у пушачи и след четвъртото десетилетие иа живота. Рядко при белодробен карцином храчките могат да имат вид на малиново желе. Туморни образувания по ларинкса, трахеята често предизвикват кръвохрачене. Значителни белодробни кръвоизливи може да причини бронхиалният аденом. Той се среща по- често у жени и се проявява във второто и третото десетилетие на живота. Кръвохрачене може да има и при белодробната аденоматоза.
Острите пневмонии — бактериални и вирусни, могат да се съпровождат с кръвохрачене. Характерни са кръвенистите храчки при фудроаянтните грипни пневмонии и ръждивите храчки при крупозна пневмония.
Кръвохрачене се среща при белодробен инфаркт. Явява се обикновено 12—24 часа след белодробна емболия. Може да се изрази само в няколко кървави храчки, но може да бъде по-обилно и да продължи дни и седмици. В редки случаи храчките могат да имат вид на малиново желе както при белодробен карцином.
Идиопатичната белодробна хемосидероза се характеризира с рецидивиращи кръвохрачения и тежка желязонедоймъчна анемия. Кръвохрачене може да има при синдрома на hammam – rich (първична прогресивна интерстициална белодробна фиброза).
Кръвохрачене може да има при открити и закрити травми на торакса и белите дробове.
Кръвохрачене може да се наблюдава при митрална стеноза, синдром на eisenmenger, първична пулмонална склероза, застоен бял дроб при сърдечни пороци и болести на миокарда с декомпенсация на кръвообращението. Обилни хеморагии през дихателните пътища могат да настъпят при руптура на аортна аневризма в бронхиален лумен. При заболявания на съседни органи — пенетрирал карцином на хранопровода, субфреничен абсцес, нагноил ехинокок на черния дроб, медиастинален тумор, също може да се наблюдава кръвохрачене. То се среща и при кръвни и други заболявания, протичащи с хеморагичен синдром. При физиологични условия кръвохрачене се наблюдава у жени под форма на внкарна менструация.
Винаги трябва да се разграничи нстинското от лъжливото кръвохра че н«, при кеето кръвта, примесена в храчки, не изхожда от дълбоките дихателни пътища и белите дробове, а от носа, езика, при смучене на венците (haemosialemesis). Кръвохраченето трябва да се диференцира от кръвоповръщането при варици на хранопровода, рак на стомаха, язвена болест, тромбоза на v. lienalis и др.

Comments are closed.